Are you over 18 and want to see adult content?
More Annotations
![Doors, Interior doors & External doors | The Door Store UK](https://www.archivebay.com/archive/39b9ee8a-09a0-44cd-86e1-449864a3efe8.png)
Doors, Interior doors & External doors | The Door Store UK
Are you over 18 and want to see adult content?
![Walkie Talkies | NEXEDGE | PMR446 | Ham Radio • Kenwood Comms](https://www.archivebay.com/archive/99bfb332-a5f7-4296-a72d-1f34c67d1893.png)
Walkie Talkies | NEXEDGE | PMR446 | Ham Radio • Kenwood Comms
Are you over 18 and want to see adult content?
![R - Loisirs - Fabricant de roulottes et d'hébergements mobiles de loisirs](https://www.archivebay.com/archive/77294e8a-19df-4b64-8b8b-d57a17c7cf5a.png)
R - Loisirs - Fabricant de roulottes et d'hébergements mobiles de loisirs
Are you over 18 and want to see adult content?
![Misael Photography | The art of preserving memories](https://www.archivebay.com/archive/e8116793-8a8d-4e19-9324-daa06ccd7282.png)
Misael Photography | The art of preserving memories
Are you over 18 and want to see adult content?
![Средиземье Толкина по книгам Властелин Колец и Хоббит](https://www.archivebay.com/archive/40e046a4-8d6b-453d-b60a-48e23988c65a.png)
Средиземье Толкина по книгам Властелин Колец и Хоббит
Are you over 18 and want to see adult content?
![Perfect voorbeeld voor je Strategisch Marketingplan | Marketingscriptie.nl](https://www.archivebay.com/archive/b6adbc09-ef52-431b-be21-b2543fbb75ad.png)
Perfect voorbeeld voor je Strategisch Marketingplan | Marketingscriptie.nl
Are you over 18 and want to see adult content?
![Dhamma Talks (((((0))))) Attaining PEACE with KNOWING & SEEING a Handful of Leaves](https://www.archivebay.com/archive/bd629a81-c0f1-4a66-8eaf-46a1b166c86d.png)
Dhamma Talks (((((0))))) Attaining PEACE with KNOWING & SEEING a Handful of Leaves
Are you over 18 and want to see adult content?
Favourite Annotations
![A complete backup of depor.com/futbol-internacional/inglaterra/sigue-en-vivo-via-espn-manchester-city-vs-leicester-en-directo-ki](https://www.archivebay.com/archive2/3cdfb4af-eb56-43eb-9e4e-6d45488c9c5e.png)
A complete backup of depor.com/futbol-internacional/inglaterra/sigue-en-vivo-via-espn-manchester-city-vs-leicester-en-directo-ki
Are you over 18 and want to see adult content?
![A complete backup of www.theaustralian.com.au/nation/surge-in-calls-for-help-after-brisbane-car-fire-tragedy/news-story/15b86e7e](https://www.archivebay.com/archive2/5e45dd5f-ac68-4ea8-a71b-4632d6b060fc.png)
A complete backup of www.theaustralian.com.au/nation/surge-in-calls-for-help-after-brisbane-car-fire-tragedy/news-story/15b86e7e
Are you over 18 and want to see adult content?
![A complete backup of www.jagran.com/punjab/bhatinda-shoe-polisher-sunny-hindustani-become-indian-idol-winner-and-celebration-in-](https://www.archivebay.com/archive2/857853bf-691f-4603-b1db-7e4229d82cf9.png)
A complete backup of www.jagran.com/punjab/bhatinda-shoe-polisher-sunny-hindustani-become-indian-idol-winner-and-celebration-in-
Are you over 18 and want to see adult content?
![A complete backup of www.businesstoday.in/trending/box-office/bhoot-part-1-the-haunted-ship-box-office-prediction-vicky-kaushal-](https://www.archivebay.com/archive2/eaa07b39-c4b4-4aff-a4c4-515e01ec612f.png)
A complete backup of www.businesstoday.in/trending/box-office/bhoot-part-1-the-haunted-ship-box-office-prediction-vicky-kaushal-
Are you over 18 and want to see adult content?
Text
Затваряне
* Начало
* малко Той, малко Аз, малко Ние* За блога
* За мен
* Блиц интервю * Обратна връзкаСТРАНИЦИ
* Блиц интервю* За блога
* За мен
* малко Той, малко Аз, малко Ние * Обратна връзка ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ* 2019
* Бързай бавно през декември * Икигай: Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот * „Черно мляко“ – майчинството като мъченичество?* 33
КАТЕГОРИИ
Категории Изберете категория Blogroll (1) Books (97) day by day (528) Психология (6) бизнес (1) думи и език (1) как се слуша джаз (59) образование (1) поезия (9) психотерапия (1) пътувания (1) favourite (13) favourite places (3) inspiration (42) movies (43) music (55) родителство (3) седмицата (2) списания (6) събрани (1) философия (2) хора и истории (1) хюга (2) personal (127) places (7) Poetry (24) Poland 2.0 (7) Question marks (35) Read me (41) self-actualization (1) stories (24) Traveling… (68) Useful materials (56) Warsaw (14)АРХИВ
Архив - Избор на месец - декември 2019 (1) ноември 2019 (1) октомври 2019 (3) септември 2019 (2) август 2019 (1) юни 2019 (1) май 2019 (2) април 2019 (2) март 2019 (1) февруари 2019 (3) януари 2019 (1) декември 2018 (2) ноември 2018 (3) октомври 2018 (3) септември 2018 (1) август 2018 (3) юли 2018 (2) юни 2018 (3) май 2018 (2) април 2018 (2) март 2018 (4) февруари 2018 (3) януари 2018 (6) декември 2017 (1) ноември 2017 (3) октомври 2017 (3) септември 2017 (2) август 2017 (61) юли 2017 (2) юни 2017 (1) май 2017 (10) април 2017 (8) март 2017 (3) февруари 2017 (3) януари 2017 (4) декември 2016 (6) ноември 2016 (3) октомври 2016 (2) септември 2016 (30) май 2016 (1) април 2016 (2) февруари 2016 (1) януари 2016 (2) ноември 2015 (1) септември 2015 (2) август 2015 (1) юли 2015 (2) май 2015 (1) март 2015 (3) февруари 2015 (3) януари 2015 (1) декември 2014 (1) ноември 2014 (1) октомври 2014 (2) септември 2014 (2) август 2014 (1) юли 2014 (2) юни 2014 (2) май 2014 (1) април 2014 (3) март 2014 (2) февруари 2014 (2) януари 2014 (1) декември 2013 (1) октомври 2013 (1) август 2013 (1) юни 2013 (1) май 2013 (1) април 2013 (1) март 2013 (2) януари 2013 (1) декември 2012 (2) ноември 2012 (4) октомври 2012 (3) септември 2012 (1) август 2012 (4) юли 2012 (4) юни 2012 (10) май 2012 (15) април 2012 (8) март 2012 (10) февруари 2012 (8) януари 2012 (13) декември 2011 (8) ноември 2011 (5) октомври 2011 (7) септември 2011 (12) август 2011 (12) юли 2011 (10) юни 2011 (21) май 2011 (19) април 2011 (15) март 2011 (18) февруари 2011 (12) януари 2011 (12) декември 2010 (6) ноември 2010 (3) октомври 2010 (8) септември 2010 (3) август 2010 (6) юли 2010 (9) юни 2010 (6) май 2010 (7) април 2010 (4) март 2010 (5) февруари 2010 (11) януари 2010 (13) декември 2009 (10) ноември 2009 (15) октомври 2009 (16) септември 2009 (13) август 2009 (23) юли 2009 (21) юни 2009 (22) май 2009 (12) април 2009 (13) март 2009 (15) февруари 2009 (6) януари 2009 (12) декември 2008 (24) ноември 2008 (25) октомври 2008 (20) септември 2008 (18) август 2008 (16) юли 2008 (15) юни 2008 (27) май 2008 (23) април 2008 (25) март 2008 (17) февруари 2008 (25) януари 2008 (11) декември 2007 (10) ноември 2007 (19) октомври 2007 (11) септември 2007 (4) август 2007 (3) юли 2007 (3) юни 2007 (12) май 2007 (19) април 2007 (16) март 2007 (6) февруари 2007 (6) януари 2007 (8) декември 2006 (14) ноември 2006 (6) октомври 2006 (5) септември 2006 (13) РАЗПИЛЕНИ ПАРЧЕНЦА… FOLLOW BLOG VIA EMAIL Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email. Последване2019
2019-та бе лесна във всичко, за което света ме предупреждаваше да внимавам- отбиването на А.,
началото на самостоятелността му, връщането обратно на работа и съвместяването и с родителството, адаптацията в яслата… И бе ужасно трудна там, където на повърхността всичко е О.К.***
Обратно на 2018 , 2019-та премина в опити да разбера детето, което _аз_ съм била. Да се върна в годините, които ни дават знанието за света и да разгранича онова, което е _мое_ от онова, което е чуждо. Да се преподредя, да (си) простя, да се откажа от истории, които отдавна са отминали. Джордан Питърсън пише, че
смисъла на миналото е не толкова да бъде акуратно запомнено, а добре разбрано. С други думи, паметта е инструмент, който ни помага да градим по-добро бъдеще като ни предпазва от повторението на едни и същи грешки. Това дълбаене в опит да (се) разбера, за да бъда по-добра и по-вярна на себе си, обаче, ме разклати из основи. При това без ни една сълза. Сякаш нямаше място(време ?) за
тях. Сякаш съм машина, която изследва, обобщава, прави изводи, и продължава напред. Без да се свързва. Без да може да бъде нещо повече от наблюдател. Без да влезе в първо лице и да каже ясно„_Аз_.“
***
Усещането ми за слабост най-ясно се прояви в групата за собствен опит чрез психодрама. Всяка среща ме изправяше пред най-големия ми страх- безпомощност и уязвимост. Да бъда слаба. Да бъда зависима. Да имам нужда някой да ми подаде кърпичка, ръка, рамо. И колкото и да се стараех да изляза от думите в действието,
останах затворена в собствения си балон. Сама. S фактор нула. Закъснял дар от живота на отличник, предполагам.***
Лекциите по семейната терапия, обратно, допълниха тези ми търсения по един по-щадящ начин. Най-ценното при тях е, че ме учат да изляза от етикетите и да разглеждам света и хората през повече от два цвята. Учи се да мисля системно, а това пренесено в личен и професионален контекст е да търся и виждам ефектът на пеперудата в моя малък личен свят. Да осъзнавам отговорността си във всяко взаимоотношение преди да я търся в Другите. Също, да си давам сметка за комфорта, който една привидно конфликтна ситуация може да носи. Помага ми още и да интегрирам образите на доброто и лошото. На светицата и блудницата. Да съм все по-близо до Жената и по-далеч от момичето.***
Във всички случаи 2019-та бе една пълна година, за която мога само да благодаря. Година, в която се усещам все по-близо до онова Аз, което може да се бунтува, да казва не, да е спонтанно и смело. Спокойно със себе си, също. Не просто да знам какво не съм или не искам да бъда, а и да знам каква съм и каква искам да бъда. Да се докосна за първи път до най-истинската свобода. _Свободата да бъдеш._ Навярно отлагана във времето криза на идентичността, с която на 33 искам да затворя страницата с юношеството и всички „трябва“, които не са мои, за да продължа напред. Като жена, съпруга, майка преди да бъдедете.
Затова и най-голямото благодаря тази година е на мъжа до мен, който подкрепя тези ми търсения, не спира да ме учи и ме прави по-добър човек през неговия личен пример. И на А., който е щастие исмисъл.
Коментар
27 декември 201927 декември 2019 Мария Василева БЪРЗАЙ БАВНО ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ Времето, в което дадох живот на блога (септември’06) бе и времето, когато за първи път си пожелах един ден да намеря друг формат, през който да споделям, подхранвам или откривам смисли с други търсещи хора тук-и-сега, лице-в-лице. Без посредничеството на технологиите. Аналогово. Човешки. Непринудено. От тогава до сега е имало десетки пъти, в които това желание е напомняло за себе си, при това през съвсем реални и постижими идеи, но винаги намирах повод да го отложа още малко. Дали от страх, дали от друг вид несигурност, натисках спирачките на егото си и шепнех _„не още, не сега“_. Така до началото на тази година, когато в разговор за поредна идея, от която съм се отказала, но виждам реализирана, близък до мен човек каза _„Все си първа и все …нищо.“ _Без да знае думите му белязаха годината ми и не е имало ден, в който да не си задам въпроса _„Кое е онова, което меспира?“_
Отговорността, разбира се. Малко неща са по-крехки и по-трудни от това да придружаваш човек по пътя към най-важната му среща, тази със себе си. От друга страна, ако тази среща се пропусне или се отлага във времето, всички следващи малко или повече ще напомнят за нея и ще носят вкуса на нещо без име, но с история. И макар да ме делят години до бъдещата ми (и много мечтана) практика на терапевт, от 2006-та до днес, през страниците на блога и на десетките тетрадки у дома, вярвам, че съм направила важни стъпки към тази среща със себе си. Стъпки, които са ми донесли спокойствие, свобода, яснота. Една такава стъпка бе трудната ми връзка с декември. Завръщането в детството, разделянето с неслученото през годината, усещането за самота и за пропускане на време, на шансове, и на себе си. Когато се помирихме, декември се превърна в прошка, приемане и посока. Затова за втора поредна година ви каня да пропътуваме заедно този месец-вселена. Всичко,
което се изисква, е да се запишете тук , а аз всеки ден през декември ще ви изпращам по едно писмо, което често ще ви отпраща някъде съвсем другаде с надеждата да ви доближи до онова, което ви е важно. А за първа година, с равни дози страх и вълнение, организирам и семинар в малка група (до 10 човека), ден преди първи декември (30/11, 9:30 – 12:30), единствено и само от позицията на спътник в търсенето на смисъл. Нарекла съм го „БЪРЗАЙ БАВНО ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ.“ Ако това е нещо, което сърцето ви интуитивно разпознава като нужно, пишете ми за подробности. Бъдете добри и бързайте бавно към себеси,
Мария
Коментар
10 ноември 201910 ноември 2019 Мария Василева ИКИГАЙ: ТАЙНИТЕ НА ЯПОНИЯ ЗА ДЪЛЪГ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ > „Ние сме онова, което правим всеки > ден. Съвършенството не е действие, а > навик.“ (Аристотел) Приятна книга за ранен сутрешен commute или протяжен следобед. Не казва нищо ново, но добре обобщава онова, което често забравяме – доброто здраве изисква ежедневна грижа. При това грижа в малките неща всеки ден. Затова и онова, което авторите наричат тайната на Япония за дълъг живот, далеч не е тайна, а е добре позната на всички ни _рецепта_:* сън
* движение
* здравословна храна в умерени количества * работа, която носи смисъл и радост * семейство и приятели * усещане за принадлежност и посока С други думи, японците не са открили тайната за дълъг и щастлив живот, а просто са най-близо до това да живеят спрямо онова, което знаят. Да превърнат знанието в действие. Което не е малко, но и не заслужава цяла книга :) Спокойно може да я пропуснете. > „Дългият живот зависи само от три > неща: упражнения за здраве, добра > храна и срещи с хора.“>
> „Да правиш много неща всеки ден. > Винаги да си зает, но да ги подреждаш > едно след друго, без да се напрягаш.“1 коментар
29
октомври 201929 октомври 2019Мария
Василева
„ЧЕРНО МЛЯКО“ – МАЙЧИНСТВОТО КАТО МЪЧЕНИЧЕСТВО? В деня, в който приятелка ми подари „ЧЕРНО МЛЯКО“ на Елиф Шафак с думите „_Трябва _да я прочетеш!“, друга ми писа „Съжалявам, че я получаваш _чак _сега.“ И тъй като ми се е случвало да не се вслушам в сходни препоръки за други книги и после в действителност да съжалявам, този път оставих всичко останало и започнах да чета. Още със заглавието интуицията ми беше, че това не е моята книга, или по-точно – не е моят опит или лична история с майчинството нито преди раждането, нито
след него, нито в цялата първа и често най-трудна година. Оказах се права. Книгата е построена като дневник на страховете и неизвестните около големия въпрос в живота на една жена, още повече жена на 30+: искам или не искам да имам деца? Не закъсняват и другите въпроси- „Ако да, кога?“ и „Мога ли да имам и деца, и кариера?“ Не, че това не са важни въпроси, напротив, но не само, че не успях да се свържа с предложените им отговори, но и намирам подхода на авторката към тях истински грешен. Толкова, че ако зависи от мен, ще предупредя колкото се може повече жени _„не четете тази книга“_ (за което полагам не малкоусилия :)).
Въпреки сравнително „оптимистичния“ финал, основната сюжетна линия на книгата е колко страшно и колко трудно е майчинството, колко ограбващо е от време, свобода, избори. Ако все пак някоя майка успее да се справи с тази _непосилна _задача, то това е по-скоро късмет, изключение, във всички случаи не е нормата. Нормата е, че всичко, свързано с бременност, раждане, кърмене, връщане обратно на работа, и т.н., е предизвикателство. Нормата е секцио, следродилна депресия, невъзможност или проблеми с кърменето, нехаресване, трудности във връзката. Или накратко, майчинствотото е по-близо до мъченичество, от което малко успяват да се спасят. Не, благодаря. МАЙЧИНСТВОТО Е ТАКОВА, КАКВОТО ИЗБЕРЕТЕ ДА БЪДЕ.* И ако сте използвали разумно деветте месеца подготовка и за раждането, и за това, което предстои след него, шансът да имате прекрасна първа среща с новата ви роля е голям. Но за да се случи това трябва внимателно да си избирате историите и хората, с които се свързвате. Което ми напомня за една случка от пролетта. Близка приятелка ни дойде на гости от Испания с двете си деца- едното на 10 месеца, другото на две и половина. Един ден сподели, че като пътувала в метрото тук я гледали със съжаление – „Сама жена с две малки деца, че и в градски транспорт. „А, знаеш ли,“ каза, „в Мадрид като ни видят така, че и с кучето, хората се усмихват и казват _„Каква весела компания!“_. С това не искам да кажа, че майчинството е винаги лесно, забавно, instagrammable. Не е, но може да бъде много по-често такова, отколкото друго. Пожелавам го от сърце на тези, на които им предстои и надявам се стана ясно- _не четете тази книга :) _. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– P.S. 1 Изключвам историите за специални деца (в най-хубавия смисъл на думата) и още толкова специални и силни майки (с най-голямото уважение и възхищение, на което съм способна). Сякаш те, които имат най-много право да им е трудно, често са и най-сърдечни, мили и подкрепящи в отношението си към майчинството. P.S. 2 В текста тук изключвам „половината“ от книгата, а именно- разказите за други жени писателки и как те са се справили с вътрешните си конфликти, защото те също бяха така подбрани, че да подкрепят основната линия за трудно и сложно.Коментар
13 октомври 201913 октомври 2019 Мария Василева33
_(септември)_ в ръцете ми септември винаги е бил парче пластелин, на което давам живот според онова, което ми е важно или, по-лошо, онова, което е просто красиво. рядко усещам съпротивление, дори напротив – септември винаги ми даваповече.
тази година, обаче, любимият месец ми се изплъзва. като будистки монах редя пясъчинки, които след това невидима, чужда ръка руши. нещо се случва.***
(последната неделя на септември) септември трябва да е сатвичен , мисля си, докато няколко слънчеви лъча играят по клавиатурата. eдновременно благ и сръчен двигател на прехода от безгрижното, топлото, споделеното, към заетото, студеното, изолиранато. месец, който живее в големите въпроси, в търсенето, в непреходното. обръщане не просто навътре, а нагоре, отвъдегото.
***
(вчера, тридесет(и)) септември е есен. капки дъжд, килим от листа, откраднато слънце. завръщане удома.
празнувам тихо своите тридесет-и-три. Христовата възраст. нещо в теб умира, друго се ражда, за да пребъде. чувствам мъдростта на годините през списъка с желания и хората, от които имам нужда – онези, които ме правят по-добра и по-силна, които ме връщат в Пътя. и ако личната ми годината мина под въпроса що е това качество на живот, през тази си пожелавам да намеря смелост да сбъдна отговора. да живея според онова, в което вярвам. да бъда повече действие и по-малко думи. да консумирам по-малко, да ценя повече, да живея по-просто. и да си избирам удоволствия, които не разрушват. как хубаво звучи, нали? бъдете здрави и бъдете добри.***
(днес, първи октомври) втора чаша с кафе. вместо книга, прехвърлям бележките в notes. за повечето нямам спомен, а уж всички са скорошни, на година-две максимум. живея в заблудата, че нямам време за писане, а явно е друго. какво, обаче?Коментар 1
октомври 2019 Мария ВасилеваВЪПРОСИ
да познаваш същото ли е като да_приемаш_?
***
тялото ми говори, а аз упорито го пренебрегвам. _докога_?***
непрекъснато състояние на _търсене_. (в) това съм.Коментар
17
септември 201917 септември 2019Мария
Василева
… АВГУСТ СРЕЩУ СЕПТЕМВРИ ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ. лято, есен и зима в едно. началото на края. или отваряш шампанско, или хвърляш спасителен пояс на годината. изместваш фокуса от най-важното към по-лесното. а то, Важното, Голямото, е ка̀лено през годините в режим изчакване. толкова, че понякога се питаш дали наистина (ти) е важно. а друг път идеята за сблъсък с хаоса след сбъдване те парализира…***
краят на август. винаги на море, винаги близо до там, където съм била дете. акосъм била.
този ми е по-труден от други. изправя ме пред истории, които отдавна трябваше да са загубили чара си на онова, към което можеш да се обърнеш всеки път, когато нещо не е О.К. лекциите в семейната терапия и групата за личен опит през психодрама, едновременно ми дават и взимат. по момичешки наивно вярвах, че няма да е така. че всичко горчиво е предъвкано достатъчен брой пъти, за да не отделя повече сок, но ето, послевкуса от неказаното, неразбраното, неизживяното, пак ме намери. така ще е, докато продължавам да имам нужда от него.***
_пусни ме да порасна, мамо,_ казах на сън и всичко си дойде на мястото.//
ПЪРВИЯТ ДЕН НА СЕПТЕМВРИ. покой. всичко е такова, каквото е. или, по-добре, всичко е такова, каквото трябва да е. септември е сутринта след вечерта, в която си съ-грешил. носи време, покана за действие, избор. септември гледа напред. там, където Промяната е единствено постижима._да бъде._
Коментар
1 септември 2019 Мария Василева НАВИГАЦИЯ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ← По-стари публикации Блог в WordPress.com. Бързай бавно Блог в WordPress.com.Post to
Отказ
* Последване*
* Бързай бавно * Настройки на изглед * Последване * Регистрация* Влизане
* Report this content * Manage subscriptions * Прибиране на прозорецаDetails
Copyright © 2024 ArchiveBay.com. All rights reserved. Terms of Use | Privacy Policy | DMCA | 2021 | Feedback | Advertising | RSS 2.0